Аз съм Попай Моряка. Анимиран герой с режисиран живот. Плебейското ми лице, което денем предизвиква смях у децата, а вечер - тревога у дамите, е смачкано и несиметрично, навярно защото никога не изпускам цигарата от ъгълчетата на устните. Ако сте гледали старите ми епизоди, то сигурно помните, че в тях използвах лула, като истински стар морски вълк. Сега пуша цигари; иначе съм същият.
Дори в момента съм облечен в добре познатата ви моряшка униформа, която нося винаги по време на снимки. Малко хора са ме виждали в други дрехи, защото я събличам единствено за да я изпера. Привързан съм силно към нея, макар да съзнавам, че никак не ми отива и в нея не изглеждам добре, дори, струва ми се, кара другите моряци да ме смятат за смотан. За сметка на това е суперудобна и съм свикнал с нея, и ме кара да се чувствам добре; не бива да сменяте нещата, които са удобни и познати. За съжаление, сигурно скоро тя ще смени мен, и това ме натъжава. И за нея, както за всички останали, съм неудобен и непознат, и затова в крайна сметка побързват да ме заменят. Изненадващо е, нали - след хилядите еднакви епизоди с еднакъв сюжет, с еднакви участници и еднакъв завършек - аз оставам странен за всички и никой не може да свикне с мен.
Гледам в огледалото и си мисля, че съм симпатяга. Наистина моят художник се е подиграл с тялото ми - но нима човек е просто едно тяло? Признавам, ръцете ми са малко смешни, може би не е нормално да са така дебели в долната си част и толкова тънки над лакътя. Това се нарича силно развита подмишница и недоразвит бицепс - научих тези термини като млад кадет, когато вдигахме тежести в морската академия. Изглежда съм вдигал грешните тежести - така си мисля и поглаждам една от котвите, татуирани преди години върху огромните ми подмишници. По настояване на продуцентите режисьорът изрязва всичките ми татуировки от кадъра, затова не знаете, че са всъщност много, със всякакви размери, форми и цветове. Обзалагам се, че не знаете и откъде идват - старите моряци като мен никога не се татуират умишлено. Обикновено не си спомняме всички подробности около генезиса на татуировките ни, но ви уверявам, че винаги става случайно и след прекомерна злоупотреба със спанак.
Знаехте, че няма как да не стигнем и до спанака, нали! Неизбежно, присъства във всяка моя серия, и излежда е причината за всеки хепиенд, съгласете се. Гениално хрумване от страна на Създателя, сигурен начин да убедиш подрастващите в безспорните ползи от тази иначе така отвратителна на вкус манджа. Но, както знаем от жълтата преса, зад кулисите на моето и всяко друго шоу нещата винаги стоят съвсем различно. Чуйте - спанакът е истински спанак, а не сценична бутафория. Винаги. Той трябва да е винаги истински, с имитации дори съвременните визуални ефекти не могат да спасят развръзката. В случаите, когато някой хитрец от екипа реши да пести и достави фалшив спанак - сценарият отива по дяволите, няма никакъв хепиенд, епизодът е напълно провален и просто не се излъчва. Приятелката ми Олив веднъж предложи да проверява лично всяка партида, за да е сигурно, че всичко е наред. Едва успях да я разубедя, не можех да причиня на чувствителните и сетива нещо така отвратително, като вкуса и мириса на любимия ми зеленчук. Едва успях, повярвайте; и ако не я бях спрял - сега тя сигурно щеше да има собствено анимационно шоу и да е също така известна и неуместна като мен. Скоро след това тя напусна екипа и се върна в документалния жанр, където сигурно е направила щастлива и спокойна кариера. Дано. Тя е голяма актриса и истински талант, единствената сред многото, които опитаха късмета си в тази роля; но тя никога няма да бъде голяма анимационна звезда - и по-добре.
След нея за ролята на Олив започнахме да наемаме случайни, туко-що завършили актриси, с обидна липса на талант и още по-обидно голямо самочувствие, в резултат от което - ха-ха - рейтингът ми сякаш единствено спечели. Някои от тях са красиви като Олив и публиката ги харесва; други са мъдри като нея, и публиката ги уважава. Сменят се често и така запазват шоуто свежо. Нали? И те като Олив се усмихват широко пред камерата, хвърляйки ми спасителната консерва спанак, докато се боря епично със злия Блуто и аха - да бъда надвит. И те понякога мърморят, че наистина нямало смисъл от третата порция спанак за деня, и се цупят сърдито с големите си очи, когато не ги послушам - съвсем като Олив. И сигурно вече се чудите защо твърдя, че им липсва талант, и защо съм взел да мисля за оттегляне от сцената, щом всичко е същото.
Не е. Едно е различно. Ще ви кажа. Нови актриси - нов сценарий. Спанакът вече не ме изпълва със сила. Защото Олив вече не ме изпълва със смисъл. Защото тя вече не плаче тихичко нощем до мен, след като туко-що е намерила скритите от мен празни кутии от спанак.
За героите никой не плаче. Сега съм истински герой. Попай Моряка.
