Теза: Ема не, верно, може ли да сме толко зле. Дискутирайте.
Ние, хай-лайф галениците на съдбата, които клечим до климатика в офиса и се цъклим в мониторите 40 часа на седмица за заплати десеторно по-големи от пенсиите на нашите баби. Ония ми ти същите баби, които с цената на собственото си здраве някога са строили светлото бъдеще, мрачното съвремие, демек. Ние, които се имаме за нещо повече от останалите, понеже работим в "мултинационална компания", и понеже почти не усетихме кризата, еми много ясно, те кризите са за простолюдието. Такова е нашето величие, че дори можем да си позволим да не демонстрираме превъзходството си над чистачките и охраната, и да си говорим непринудено с тях.
Доказателство: Вчера ставаме фейсбук другарчета с колежката хикс. Днес се правим, че не се познаваме. Преструванковска история в най-класическа форма. Возим се на 2 метра един от друг и се разсейваме неубедително. Леле, колко сме зле! Не е истина направо. Тя де, аз не, аз кво, ти пък представяш ли си да кажа, че аз съм зле. Звезда съм, ебати. Плюс тва я гледам такъв - не изглежда като да се сцепва от кеф от присъствието ми, странно някво. Аз пич, тя пичка, викам си - ще вземе да си помисли нещо момичето, я няма да се включвам, никво здрасти за нея. И си пътуваме такива, и все едно пет пари не даваме за нищо освен пейзажа през прозореца, а то пък един пейзаж ти казвам, батко, на междата Подуене/Слатина, сещай се за какви гледки става дума. Аре да съм по-як за гледане от кварталните кучета, ама не, не поглежда дори девойчето ньедно. И си слезе накрая, и тва е, че и без да искам и задника и успях да разгледам - м-м, ей тия колежки-финансистки, ти казвам, или там каквито се водят... Ама се отплеснах, както и да е де, друга ни беше приказката.
Ще взема да и драсна във фейсбука, примерно: "Ейй, здрасти, чак сега те видях, що не се обаждаш?". Тарикатско ще е, ще блесна. Демек - не съм толко сдухан като тебе, ма, уу! Или по-добре не, че ще вземе да отговори нещо, и айде, с тоя нейния гъз - край, зарибила ме е, ми то така се раждат платинените юбилеи, вие кво си мислите. Или се чудя дали да не се направя на тъп, утре да и предам чрез някоя нейна приятелка - "Бе снощи ти ли беше това, лелеее, ми видях те като слезе чак, даже ти махах такъв". Да замажа, все едно, нали. Ама кво да замазвам, като сме смотани и тримата, плюс приятелката, нали. На това "нали" в края на изречението ме научи една кака наскоро, и е супердразнещо, понеже страшно мразя паразитки, някъв, а и звучи тъпо, ебаси - все едно сам не знам глупости ли говоря, та искам непрекъснато мнение, фийдбек му викаме в хайлайфа, нали. Така, ама то тя какво е виновна, като се замисля - аз и исках да ми стане френд, аз съм активния мухльо, тоест. А ти тогава що ми даваш апрувал на френдшип рикуеста ма, патицоо, като две приказки не сме си обелили на работа! Ерго - виновна е. Отделно е доста яка мадама, значи - ясно е мъжете защо я адват, а тя защо им дава да я аднат, след като ще им обръща гръб в маршрутката - това вече не е ясно. Тва прозвуча мръснишко май, ама не е, печално е! Чакай, че сега ще ме разгадаят, издадох се с тая маршрутка, как маршрутка, що нямам Ауди осмица, то не сме много такива. Или шестица караха наште редови легенди, не знам, не ги разбирам, а и ква е разликата, освен няколко там хиляди долара или квото.
Изобщо, кофти ден във висшето общество, след като малко преди това казах страховита глупост на тийм лийда ми (това в превод значи шеф, с когото си приказвате на "ти", ама приятели не сте). Той обяснява - "айде напъни се, да свършиш това и онова в срок утре, че така и онака". И аз в миг на олигофренско вдъхновение му разправям: "е, ще го свърша, нали знаеш, аз казах, че ми трябват 2 дни, но знам, че мога да го свърша и за ден". Леле, какъв си го сложих. Такъв, от който те боли чак после. И за чий - щото ми стана неудобно, то верно от колко време го влача това, пък всички наоколо бачкат, та чак им пращят ушите. Утре ще трябва да се отрудя доста, което е яко мизерия. А ако вземе и да запомни тоя мой проблясък - смятай как ще трябва отсега нататък да си искам по година време за проекти, за да ми отпуснат седмица. Проекти, да, тежкари сме, по проекти се работи при нас, не се занимаваме с простотии като примерно "задачи". Вземи тоя проект. Ето днеска примерно за нула време рисърчнах, планирах, изпълних и евалюирах проекта по смяна на бутилката минерална вода за диспенсъра на колежките от отдел "Висша мода". Те с друго се занимават де, ама не им личи хич, баш са си моделки и баш затва са ги взели; не че се оплаква някой, разбира се. 19 кила е това шише, не е майтап работа. Ако ме бяха питали за дедлайн нещо - минимум 2 седмици трябват за тоя проект. Аз го свърших за 2 минути само щото съм звезда, понеже. И защото в тоя отдел е новата ми голяма любов, та как няма да подменя водата на колегите, екип сме, все пак. Голяма, голяма - колко да е голяма, както гласи вицът от близкото минало. Нова - да, има-няма от месец я познавам, ама голяма - чак днес я добавих в айсикюто, и то без да и разлафя грам. Да не я притеснявам, няма сега веднага да почвам да смущавам мацката, и без това сигурно още не може да повярва на късмета си - то колко за звездите, хем падащите звезди, че и такива, дето ти падат на главата направо. Нула, колко да са - плюс мене общо една. Ама нула за повечето хора. И затова; иначе искам да си приказвам с нея, даже, глупости, нещо повече - щях звезди да и свалям от небето, ако бях останал там горе. Хич и не преувеличавам, любов чиста и несравнима е то - щом създадох тия дни такава възвишена литература, вдъхновен единствено от усмивката и. Добре, че тя сигурно не знае старата премъдрост: "Който може - го прави, който не може - пише любовна поезия". Не е просто мъдрост, а е пре-мъдрост, понеже туко-що я измислих. И сам се питам - "А който и да пише не умее - той какво прави?". И затапвам сам себе си, щот съм по-умния: "Който не може и това - става програмистче, казва се като тебе и сигурно си ти". Добре си го казах, а и с това ето, че тезата е доказана - зле сме, Q.E.D. А не бива, ребята, давайте жить дружно. Ще рече: другояче, не като преструванковци. Ето, ще ви дам пример - ще спра да се преструвам. Аз не съм Холдън, аз съм Z. L., което е къде по-добре, щото се римува с ебаси колко много неща. А ТИ кой си и записа ли се доброволец?
