Оптимист - това съм аз, приготвил два презерватива в портфейла за фирменото парти. Не един, а два, да има, не че тоя ми ти мой ген не заслужава да бъде пръснат из цялата вселена. Сега ще кажете - как оптимист, как два само, че това си е песимизъм, батенце - това хич не е звездно, това си е звезден провал направо. Аа, ама нищо не разбирате, ще ви кажа пък аз - то на третия път или с третата, според зависито, екстазът ще е толкова пълен, че кой ще ти се сеща за гуми. Не можахте да ме хванете неподготвен, на-а-а! Не можеш да изненадаш двойно подсигурен пич като мене.
Готино се измъкнах, нали, ама нещо ме човърка отвътре - не мога да си спомня нарочно за партито ли ги сложих там, или просто са си били там, понеже отворко като мене не знае кога ще сгащи две мис Българии едновременно в тоалетната на първия етаж в софтуерното ми бачкане. Щото, пичове, ако умишлено съм ги приготвил за партито, и седмица след това ги намирам непокътнати пак там - значи е лоша работата. Мисълта, че може би съм ги използвал по предназначение, след което съм ги нагънал, върнал съм ги в пакетчетата и съм ги и залепил фабрично добре, за да си скроя номер - та тая мисъл ме топли, ама слабо. Обикновено не правя такива кофти номера на хора, които ценя толкова високо. Затова се утешавам с леката надежда, че като истински инфантил съм смятал да хвърлям от хотела водни бомби по минувачите отдолу, ама тогава що само два съм взел, абе, не, няма да стане така, какво ще се лъжем, баш за секс са ми били, ама що са още неразопаковани. И се мъча да си спомня - да, вярно, влюбен отидох, ама аз като съм влюбен за секс не помислям, даже и не ръкосъгрешавам, без майтап, то си е почти изневяра това. Не ви се вярва нещо, затова ще си призная.
Аз го раздавам доста старомоден, влюбвам се до пълно оглупяване, вярвам в любовта от пръв поглед, вярвам в любовта до последен дъх, пиша любовни стихове, абе, чикиджийска история, с две думи. Романтичен тип, разбираш ли - и това винаги ме е вкарвало в беля с мацките. Ако си мислите, че се кефят на такива като мене - клевета е, да знаете. Даже напротив, спичат се здравата и се плашат дори като им поемеш палтото в кръчмата, а какво остава за истински кавалерски жестове, на каквито ме е учил дядо ми. Като например да им целунеш ръка, задължителен жест за всеки уважаващ себе си мъж, жест, който няма как да не бъде забелязан от дамата - така казваше дядо. Няма как дедовия - така казвам аз. Тоест, прав е бил човека, забелязват го без изключение всички, така, че не успяват да забележат нищо друго след това, изчервяват се от притеснение и единствено трескаво обмислят какво да излъжат, та час по-скоро да се отърват от опасния луд, дето е разцелувал ръце още на първата среща. Правете сметка пък повечето от тях как ще реагират, ако чуят, че са ме вдъхновили и за стихове. Минимум ограничителна заповед ще извадят, това в най-добрия случай, иначе могат и да ми изпратят брат си примерно, да нарита вдетинения поет, който още не е разбрал, че 19-ти век е безвъзвратно отминал. На лошо отива света, другарчета, на лошо - както ще стане дума в една бележка под линия след малко. Ама да се върнем на въпроса, я да прочета горе какъв беше той.
Аха, еми, ясно - не са били за голямата ми любов. Да не говорим, че то няма и как да стане, щото като я видя - и долу-горе пълня гащите и почвам да гъгна. Любов, кво да правиш, абе, какво съм седнал да ви се обяснявам, толко ви разбират главите от любов, връщам се на темата за ебането. Значи, какво излиза - мислел съм явно като за последно да се впусна в чутовна оргия, преди завинаги да се отдам на любимата. Обаче оферти никакви нямаше, сега като се замисля. Друг път тръгвам с ясен план какви ще ги върша, списък с мадами по азбучен ред - тоя път грам нищо. Сигурно съм бил с идеята да налазя първата изпречила се пред очите ми хубава какичка. Това може и да си го измислям де, знам ли, нали трябва да изляза пич в края на поста. А и явно такава ще да ми е била идеята, понеже верно се лепнах за първата приятна за окото мацка, нищо, че беше очевидно загубена кауза още от първия момент. Ама оптимистът не губи никога кураж, кво му дреме за негативни сигнали. А и - каква легенда съм, ако не мога да облъча за цели два дни парти даже и най-апатичната спрямо мен колежка. То пък за беля излезе интелигентно момичето, не се впечатли от традиционната програма глупости, а за задълбочена романтична свалка време нямаше.*
И кво, върнах си ги двата в обратно от партито, разправих всичко, пък не чувствам да съм якия в цялата история. Тю да му се невиди, оп, чакай, звъни се... Двете съседки-близначки от горния етаж! По бельо! Развалила им се чешмата! Заклевам се, ей на, айде изчезвам.
* Бел. Z.L. - не че след това в София, дето време имах колкото искаш, задълбочената система произведе някакви резултати. Произведе, всъщност - сега не си говорим, те ти резултат. Щото не харесвам хора, дето не ме харесват. По съвсем обективни причини, не за друго, ами ми става мъчно докъде е стигнал светът, какви хора има... И затва ще и мълча, няма как, принципна е позицията, а като гледам - и тя няма нищо против, не я виждам да рони горчиви сълзи задето е
останала обеззвездена. Язък, понеже лафа ни се получаваше, и ми изглеждаше, че се разбираме добре; ама като не е естет и не харесва стойностните неща в живота - какво да я правиш.**
** Бел. към бел. Z.L. - тя пък взе, че току-що ми писа на кю-то, як ми бил блога. Не е да не е естет значи, я как разбира и харесва хубавата литература! А мен що не харесва тогава, като съм поне едно сто пъти по-як от блога си - ей тва искам да знам, много сте нелогични и хаотични тва мацките, тури му пепел. И сега кво, не върви едно "Мерси" да не и кажа, възпитано копеле съм, нищо, че с принципи. Мълчах, мълчах, и накрая викам - "Мхм, мерси". Айде, заминаха принципите. Че и като се разбъбрих след това - туй-онуй, не знам кво - ебати как и мълча, не е истина. На всичкото отгоре и поглеждам през 2 минути да видя не е ли отговорила нещо - като ще е излагация, да е пълна. Ама не би - тя по-принципна от мене излезе, каза си каквото имаше да казва и сега дума не обелва. Сърди се май задето и се сърдя. Правилно, и аз и се сърдя, задето ми се сърди, понеже аз на нея се сърдя, и така нататък. Ха да видим кокошката или яйцето!***
*** Бел. към бел. към бел. Z.L. - Пу за мене яйцето!
