вторник, 28 септември 2010 г.

Социално-ангажирано

Днес съм много хубав, забелязахте ли? Цeлия ден, ама много! Даже и тия, дето си нямат бъкел идея кой съм - и на вас София ви се стори по-хубава и блестяща днес, нали? От мене е било, да знаете, абе, я да си вдигнат ръцете тия, дето забелязаха днес колко съм хубав... Не! Шът, долу бе! Айде сега педалски истории, само мацките ръцете горе имах предвид. Кво, никоя? Ебаси колко сте зле. Както и да е, яко хубав бях, вие ако не разбирате от мъже - аз разбирам. Та, чудел ли се е някой защо има дни, дето се чувства човек така прекрасен, и дни, в които не може да се гледа? Аз ще ви кажа, понеже знам. От дрогата е всичко!

Не бе, ебавам се, никва дрога, и аз съм фен на БТР. Бе чак фен не съм, ама тая песен е добра. Всъщност не мога да ги понасям, и особено най-вече тая им песен, ама смея ли да си призная, то в нашето истерясало общество да кажеш, че не им се кефиш - е все едно да си окачиш значка с Ленин на нея. Аз имам такава значка, щот съм по-комуняга от всичките ви баби, взети заедно, но си трая, то това не е за гордост и хвалба, ние тая революция заради вас, хората, народе мой, защото те обичахме, и т.н...

Ааа, кво стана, чакате да кажа, че пак се ебавам, нали? Ебавам се бе. Споко. Ама излъгах. На това първо ни учат. Няма как да ме хванете обаче, щот съм толко червен, че не ми личи как се изчервявам докато лъжа. Ама това друг въпрос, не че не е интересен, ама темата как съм хубав е по-важна за човечеството.

Само дето май се изчерпа, деба темата смотана.