Аз, архитектът,
безгрижно със длани
пясъчна кула отново строя.
Почти е завършен вече обектът -
стени и тавани,
отгоре дори пласт искряща боя.
Виж - тя е прекрасна,
високо в небето,
надминала всичките кули преди.
И сякаш реална, кристална и ясна -
виж кулата, ето -
стени от надежди, врати от мечти.
Ела, погледни я!
Ела и признай си -
нима съвършена за теб тя не е?
Ела, помисли, после бързо стъпчи я.
Начало без край си -
ти пясъчна кула на наивно дете.
