Та днес патриотичното Аз реши да ви говори за новобългарските митове и легенди, които се предават от поколение на поколение в татковината, и които са крайъгълен камък на българщината. Не знам за вас, ама у мен тая дума буди само някви мрачни предсредновековни асоциации - може би заради все екстремните съгласни Щ, Г, Р и Б. Грррргрщбщг! Както беше осъзнал навремето някогашният пичага (вече непич) журналист MK - къде сме тръгнали да се врем в цивилизацията с това име, дето на повечето езици има същите почти съгласни като варвари, че си и звучи баш така. Кво да правиш, съдба, ама можеше и по-зле да е, хората с какви имена и фамилии живеят... Обаче както името се отпечатва по някакъв мистериозен начин на човека и му влияе на характера
1. Спартак. Или Спартакус, и не дискотеката, нежни читателю. Човекът, опълчил се на Империята, и почти успял да я надвие. И гордо дал името си на сума отбори и клубове у нас и не само. Евентуално най-известният човек, роден тъдява. Оп, стой, какво общо имаме ние с тоя пич? Бил тракиец, е голям праз, италианците какво общо имат с римляните, примерно? Имат толкова общо, колкото и гърците с гърците, македонците с македоните, иранците с персите, и така нататък, демек - нищо. Отделно, честно казано, мен Рим си ме кефи яко, и ако бях съвременник на тия събития - сто процента щях да викам за Рим, еми знаели са как да живеят, не може да им се отрече, макар и да е било на цената на яко гърч за всички останали народи. Това го казвам с презумпцията, че в древен Рим щях да съм патриций, нали. И като римлянин-реалист щях да ви кажа, че Спартак и дружина са си развявали байряка толкова време единствено понеже никой не ги е взимал насериозно. В момента, в който най-сетне им обръщат внимание и изпращат срещу робската войска долу-горе читави пълководци - ги и изкъртват за норматив, 6000 кръста по Апиевия път от Рим до Капуа, и т.н. Ура за наште!
2. Кубрат и снопа пръчки, сещате ли се, били сме мъдри преди още да дойдем насам, тая история е едно от първите неща, които си спомням от часовете по Родинознание. И която история си я спомням и от поне още десет места, сред които даже един филм на Куросава. И то не филм за Кубратова България, разбира се. Май няма народ по света, дето да не си приписва тая случка, и няма нищо лошо в това, стига да не се мъчим да обръщаме легендата в история. Или нека поне да преподаваме варианта, в който един от синовете на Кубрата, май Баян беше във вица, чупи дори дебелия сноп пръчки, щот е здрав, ама е тиквеник. Така хем ще си е наша историята, щем ще е достоверна.
3. Друг набиван ни често повод за гордост са трите морета, които са мили бреговете ни на два пъти за кратко. Хмм, това звучи добре в началото, докато не си представи човек една карта на Балканския полуостров. Географията на региона такава, то и в момента сме почти на три морета, че и почти на 5-6, ако броиш тумбата моренца в Средиземноморието - до всяко от тях има къде 50, къде 100 километра. Тоест не е като да сме избили рибата навремето с тия три морета, не е като да е три океана, да кажеш. А и колко време сме си стъргали мазолите в тия морета? То майсторлъка е да задържиш нещо, завоюването е хамалогия. Иначе монголците щяха да са най-големите отворковци на света, нали... А за Златния век ми е даже неудобно да приказвам - всичко е относително, та златен в сравнение с какво, по какви критерии? Някво смешно ми се струва да си съсед на Римската империя, пък била тя и Източна, погърчена и яко западнала - и да си размахваш Черноризеца Храбър пред още тогава вече 15-вековната им цивилизация.
4. Пореден повод за гордост - от най-старите сме в Европа. Народи ли, нации ли, държави или племена - не е ясно, във всички варианти съм го чувал. Кореняци европейци - 13 и кусур века откакто Аспарух метнал меча си за да види къде ще минава границата, нали го знаете тоя тъп виц. Съмнителен повод за гордост ми се вижда тоя, какво броим, откога броим, кубратовата държава що не включваме, то пак Европа, нали Европата свършва на Урал, така са ме учили мен. И обратно - що броим ония 2 + 5 та 7 века, през които ни е нямало, ама съвсем ни е нямало, сами не сме знаели, че ни има, преди хилендарският монах да ни открехне колко яка история сме били имали. Гласейки по подобен начин сметките спокойно всички можем да изкараме най-древни, с малки изключения, де, на албанците или малтийците, примерно, трудно ще им измислим особено дълга история. Тоест, какво означава това - нищичко, пълни глупости означава.
5. Тук сами леко прекаляваме вече - две Балкански войни сме изгазили де що е имало за газене, сцепили сме ги всичките, и добрите, и лошите, обаче в крайна сметка национална катастрофа - що - понеже добрите ни ебали неочаквано и ни обезсмислили целия зор. Мизерници, нали, обаче че и ние сме се опитвали тях да прекараме в същото време - рядко се споменава. По-хитри излезли те, а не ние. Опекли си работата, за разлика от нас, тук дипломатите ни най-често се споменават като виновни, по-рядко мегаломана на трона, дето се опитвал да избие собствения си комплекс за малоценност със императорска корона и трон в Константинопол. А то и срамно си звучи като цяло, ебати повода за гордост тия Балкански войни, кво излиза - набили сме ги лошо на пехливанския фронт, ама те пък ни били още по-лошо на интелектуалния. Вай-вай, биха казали едни от лошите.
6. Междувременно, сякаш не сме били станали за смях на цяла Европа покрай тая Балканска излагация - се изкарваме супертехнологична нация, дето докато другите зяпали глупаво или в най-добрия случай пускали хвърчила - ние, като по-напредничави, осъзнали потенциала на авиацията и за сефте използвали самолети за бомбардировка. Ето това е един прекрасен образец на мит - що е то мит - такова, дето няма да чуеш никога ако си извън аудиторията, за която е предназначен мита. По цял свят хората биват информирани, че първата бомбардировка е дело на италианци в Африка през единайста, година преди нас, ще рече. Лъжат ли, гадовете, и това ли е част от световния антибулгаристански заговор - остава мистерия.
7. Подобна е и ситуацията със друго наше изобретение - таранът. Сещате се, свършват ти мунициите, а бомбардировачи още сума си, хвърчат все на към твойто село и ще мятат бомби по стринка ти, тук кво прави нашенския гений - саможертва, първия таран в историята на авиацията. Наш, 43-та, да речем, когато взели да хвърчат отгоре ни съюзниците. Наистина шапка свалям на такъв човек, заслужава вечна памет, обаче толкова ли не стига това, че имаме и такива сънародници, та трябва да почваме и да се лъжем така безсрамно. Руснаците имат списък с летци-тарани, дето е по-дълъг от целия ми пост, не само много от тях са още от 41-ва, но и има такива, дето са правили по 3-4 тарана, това един пилот, правете сметка.
8. И в резюме можем да приключим разбора на военната ни история със самоувереното твърдение за липсата на загубена битка и пленено знаме в новата ни история. Тук някои по-малко безсрамни историци уточняват с по-скромното "Без загубено важно сражение". Това вече си е почти истина, веднага дефинирам важно по-такъв начин, че да е вярно. Важно сражение е всяко, което не сме загубили. Добро Поле 18-та година явно не е важно, въпреки че е разгром по всякакви критерии и в резултат от него се налага да излезем от войната. Добруджа ни е взета няколко години преди това без да има дори битка, но това, разбира се, не броим - там не е имало кой да се бие. Звучи леко като боксьор, дето обяснява - ако не съм ти посегнал - не си ме бил.
9. Дойде редът и на мита, дето успява да надмине по наглост дори шедьоври като 5. и 8., именно най-великия ни принос към цивилизацията, компютъра. И личен мой фаворит, щот за беда ми е свързан и с депресиращата професия, та по тая причина ме дразни допълнително. Та компютъра сме го изобретили ние, под ние разбирайте пич, който освен -ов във фамилията има много малко общо с България. Веселото е, че както при всеки типичен наш мит - и този буди недоумение извън границите ни, никой там не приписва подобна заслуга на един-единствен човек, обикновено имената са близо дузина, когато изчерпателно се изброяват хората, дали най-голям принос за изобретяването на съвременния компютър. Когато поради липса на място или време споменат само един - той обикновено е Тюринг. И да, познахте, дори в разширения спъсък не присъства името Атанасов.
10. Списъка завършва с нещо, от което всички разбирате и дори си спомняте сигурно. Как на косъм не станахме световни шампиони, заслужавахме отвсякъде, ама ни спряха оня пръчкар френският съдия и световната, ФИФА демек, анти-нас конспирация. Това го вярват не само футболни специалисти и болейщики, ами и сравнително интелигентни хора. Верно ли толко не помни никой за какво ставаше дума, каква клизма беше всеки мач, как ни го сложиха в началото африканците, как ни пуснаха аржентинците, как накрая ни наказаха шведите, как всеки гол почти беше я от фал, я от дузпа, направо се скъсаха да ни свирят дузпи на това световно, и пак за дузпа ревахме накрая. Как беше ясно, че дори да изклизмим някак до финала - там щяха да ни унищожат бразилците. И какъв прекален късмет беше цялата работа, верно ли никой не помни? Колко ни беше срам всички, когато по цял свят показваха нашите представители със футболните кичета и с кръстчетата на едното ухо в оня басейн, когато един от тях реши да блесне с познанията си по немски, с това ли се гордеем, верно ли? Бронзови медали, але-але!
...
Толкоз, това беше, и сега ще ви покажа и къде се крие родолюбието ми, щот ви гледам, че май взехте да се чудите - крие се в следващото послание; послание, което ще има невероятно стимулиращ и мотивиращ ефект върху славния ни народ, и сигурно след време ще стои със златни букви на много от паметниците ми. То е:
Време е да разберем, че нямаме минало, нямаме и настояще, затова трябва да сторим всичко възможно да имаме поне бъдеще. Да лежиш на стари лаври е приятно и лесно, казвам го от пребогат личен опит, но стари лаври ние нямаме. Единственото ни постижение е, че за толкова века постижения нямаме. Нито имаме поводи за гордост, затова единственият ни шанс е да започнем да си ги създаваме.
Или да отебем, и вместо "Шуми Марица", дето ви обещах в началото да пеем - да запеем "Интернационала". Ха, изненадахте ли се, забравили сте колко съм тъмночервен, а? Хехе.
* Примерно аз не познавам нито един пич на име Киро, ама нито един, все са някви кофти измекяри Кировците. Да не се засягат четящите с това име, да бе, знам, че точно ти си пич, ама точно теб не познавам. ^
** Разбира се, знам, че хич не съм оригинален, хората си умират напоследък да развенчават митове по статии, из блогове, да-дзи-бау-та и прочие публични форуми. Има една съществена разлика, обаче, и тя е, че тук ще става дума за факти, предимно исторически и все документирани, а не за лични мнения и гледни точки. На места може и да вкарам малко авторски коментар, но това не накърнява обективността ми, понеже мнението ми е и без това последна инстанция. ^
