Живели някога, толкова отдавна, та чак и авторски права сигурно няма тая приказка, две момчета, синове на дървар, които от деца му помагали в работата. Всеки ден отивали с него в гората да секат дърва, а вечер ги натоварвали на каручката и ги откарвали обратно в селото.
---
Живяло някога, толкова наскоро, та чак бих могъл да използвам и сегашно време, едно момче съвсем без братя и сестри, син на едни т. нар. интелектуалци, което от дете било разглезено до степен да си въобразява, че светът бил създаден единствено заради него. Всеки ден, без уикендите, празниците и полагаемата отпуска, то ходело на работа в мултинационалната полувиртуална джунгла на глобалния бизнес, а вечер се натоварвало я на такси, я на маршрутка, които го откарвали обратно в гетото.
---
Не щеш ли, един ден баща им, старият дървар, се почувствал зле и ги изпратил сами на работа. Зарадвали се момчетата, че имат чудесна възможност да отменят баща си, но по-досетливият от двамата предвидливо попитал бащата какво да правят, ако им се развали по пътя каруцата. Зарадвал се и старецът, че има чудесна възможност да им предаде малко от мъдростта на белите си коси, и ги посътветвал:
- Не бойте се, ако се случи каквото и да е - викайте Неволята на помощ, тя ще ви избави от всякаква беда!
Така успокоени тръгнали момчетата, и като стигнали в гората, си плюли на ръцете и работили така здраво целия ден, че насекли много повече дърва от обикновено. Претоварили с тях каруцата, и, разбира се, по средата на пътя обратно тя се счупила. Ами сега?
---
Не щеш ли, един ден решило да иде на някакво парти, за да може малко да разпусне, чилаутне и релаксира преди последния работен ден от седмицата, да освободи напрежението и стреса, натрупани в офиса на монотонната му висококвалифицирана работа. Но разсъдливото момче запитало един свой анонимен приятел какво да прави, ако вечерта не е на кеф, не му е яко, спи му се или просто няма настроение. Зарадвал се приятелят на чудесната възможност да сподели своите ценни контакти и телефони с момчето, и му заръчал:
- Споко, братленце - тъй рекъл, макар съвсем да не били братя - ако се случи каквото и да е, а дори и да не се случи нищо, се обади тука те на тия и тия телефони, търси Неволята, и тя ще те избави от всякакви проблеми и пари в повече!
Зарадвало се и момчето, защото макар пари в повече то да нямало, било уверено, че проблеми има в излишък. И най-вече защото твърде отдавна било отвикнало да се забавлява вечер без сериозна подкрепа от някого. Подкрепата от барманите и сервитьорките то считало за най-лошия вариант, понеже никак не харесвало традиционните бутилирани забавления, които те предлагали, а и момчето се смятало за доста по-уникално, интересно, нестандартно и прочие все хубави епитети, та никак не му се струвало отговарящо на високите му претенции да сърба доброто си настроение от чаша или шише. Затова и съветът на анонимния му приятел го успокоил, ободрил, и момчето почти не усетило кога е дошъл краят на работния ден, и кога дошло време за бърз душ и лека вечеря преди партито. Прибрало се то и, разбира се, установило, че го мързи, не е на кеф, и прочие състояния, съвсем никак не отговарящи на претенциите на някой, около когото се върти светът. Ами сега?
---
Спомнили се те тогава заръката на баща си, и се развикали:
- Невольо, Невольо бре, строши ни се каруцата! - но им отвърнала единствено тишина. "Чудна работа" помислили те, и завикали още по-силно и в един глас - Невольо! Невольо, помогни ни, де! - и отново гората мълчала в отговор. Викали двамата до прегракване, после поседнали, после отново повикали малко, и пак поседяли, взело да се смрачава, застудяло, глас не им останал, и накрая по-нетърпеливият от двамата тежко продумал:
- Брат ми, то се е видяло, сами ще трябва да поправим каруцата, Неволята ни върза тука и ни прави на маймуни, няма смисъл да я викаме повече. Я ти хвани там и дръж, аз тука ще ударя, ей на...
Взели се в ръце двамата и за нула време поправили каруцата си. Задъхани и доволни, те приседнали до нея, и по-зрелият от двамата се засмял:
- Голям хитрец излезе баща ни, и виж как ни наля акъл в главите без да се усетим. Неволята викахме, а тя била тука през цялото време, че ни и поправи и каручката даже. Дойде ли неволята - запретвай ръкави, сиреч, ето ти поука!
---
Спомнило си то тогава заръката на анонимното другарче, и като си плюло на ръцете, взело да набира номера на Неволята:
- Ало... Ало, да, ъ-ъ, Неволя? Как кой е, аз Неволята търся, ще може ли да се обади?.. Е как кой я търси, абе на анонимното другарче съм приятел, тука ми даде тоя телефон... А-а, Неволя, ти ли си бе, е кво се правиш, бе аре да се видим да свършим една работа, става ли?.. Ми ей сега, че бързам аз... Няма сега, така ли, е колко по-късно бе, човек, бързам, ти обяснявам... Уф, хубаво, айде ше звънна след 20 минути.
"Досадна работа" - помислило момчето, поседнало, повъртяло се, почакало и пак потърсило Неволята.
- В момента няма връзка с този номер - отвърнал отсреща любезен женски глас. "А такааа..." - се нацупило момчето, и се обадило на една колежка на Неволята:
- ...или е извън обхват - се отзовал с готовност същият глас. Поседнало пак, пак се повъртяло, пак звъняло, после ругало и звъняло, след това помолило един услужлив комшия за Жълтите Страници, разлиствало нервно и звъняло на всички записани като "Неволя", но отникъде не идвала помощ. Времето минавало, вечерта напредвала, а Неволята все така била неоткриваема. Момчето било чувало и за други, подобни на Неволята, браншът бил широк, пазарната ниша дълбока - но вече си било навило на пръста, че Неволята е тази, която му е нужна, и никак не му се искало тепърва да търси някой от нейните конкуренти, като например Продавача на щастие. И накрая, съвсем естествено, дошъл моментът, в който се обезсмисляло по-нататъшното викане на Неволята, момчето и партито се били вече разминали безнадеждно в пространство-времето, седнало момчето, и по-зрялото от мозъчните му полукълба се засмяло:
- Ей, голям загубеняк излезе, тури му пепел... Кажи сега какво ще правиш и поне нещо влезе ли ти в главата?
И какво мислите, че направило момчето, когато дошло времето за поука? Взело ли се в ръце, изводи извадило ли си? Не си казало: "Време е да си припомня как се забавлявах някога разчитайки единствено на настроението си", нито дори по-фундаменталното: "Майчице, докъде съм се докарал" - вместо това си помислило просто: "Мамка му, пръчка...". След което момчето, което отдавна било престанало да бъде момче по всякакъв критерий освен на акъл, дошло и ми разказало историята си, за да мога да я запиша за вас. А аз го изслушах търпеливо и всичко записах - и без това нямах нищо по-добро за правене, след като изпуснах тъпото парти заради тая мизерница Неволята, мамка му и греда.
