понеделник, 4 октомври 2010 г.

Осмомартенско

Ах да знаете само как сте ми писнали всички -
жени и мадами, мацки, каки и пички.
Повярвайте, честно, еднакви сте всички -
блондинки, брюнетки и рижи с лунички.

Не ми се става педал, не ща да бъда отшелник,
не ща и да съм пияндурник-безделник.
Женомразец не съм, от мен бройкаджия не става.
Ти кажи, нежни поле, какво друго остава?

На теб, химийо драга, мерси, че те има.
Макар малко да даваш, а повече взимаш.
И ти си от женски род, и ти си такава.
Спасяваш за миг, но по-кофти става.

А ти, моя жрицо, вълшебнице *ана,
любима за ден, в сърцето завинаги рана.
Идеал мой, със друга съвсем несравнима.
Ти ми еба майката днес, ти, моя любима.