***

Виолетово ти умъртвяваш небето
с виолетова малка отровна ръка;
докосни ме сега, нека сега, Виолето,
виолетово всичко да свърши така.

Мразя

Мразя глупаци, мразя идиоти,
мразя машини и мразя роботи,
мразя натрапници и лицемери,
мразя отворковци и пишкомери,
мразя масовки и мразя тълпата,
и не по-малко от тях самотата,
мразя парите и мразя лъжите,
лошите мразя наравно с добрите,
мразя светът в какво се превръща,
мразя труда, и мързела също,
мразя да пия, а също и дрога,
мразя как само без първото мога,
мразя да мисля и мразя да зная,
мразя да чувствам и да мечтая,
мразя която жена не привличам,
мразя и всичко, което обичам,
мразя да моля и мразя да лазя,
мразя да мразя, и хейтъри мразя,
и мразя това, че ще се окаже,
че мразя дори и себе си даже;
от всичко дотук изредено, обаче,
далеч по-силно мразя това, че
в нашата мръсна епоха ебана
само омразата чиста остана.

Урок по астрономия

Във Вселената има всякакви звезди, с различни размери, цвят, различна възраст и различна значимост. Малките, бледи и нищожни звездички са най-многобройни, милиарди и милиарди, спокойни и рутинни, те са незабележими дори когато са съвсем близо, дълги епохи светят със своята слаба червеникава светлинка, и изглежда сякаш ще надживеят дори края на времето.

Дори по-многобройни от тях са онези съвсем неуспели звезди, които понякога наричаме планети; те са така незначителни, така леки и студени, че никога не са успели да запалят в себе си термоядрения огън, и затова обичат да се въртят в орбита около истинските звезди, пленени от тяхната гравитация; непрестанно обикаляйки около тях, те светят единствено с отразената им светлина. Те са вечни, мъртвородени, те никога няма да живеят и няма да умрат, никога няма да се променят - освен ако, доближили се неразумно близо до своята звезда, не бъдат погълнати от нея. Истинските късметлии сред тези несбъднати звезди, планетите - са онези, които са имали шанса да бъдат пленени от чудовищната гравитация на нищожно малкото звезди-гиганти.

Тези гиганти са истинските герои в космическото представление, стотици пъти по-масивни, хиляди пъти по-големи, и милиони пъти по-ярки от звездното простолюдие, от червеникавите звездички-джуджета. Тяхната светлина е видима на огромни разстояния, понякога забележима дори от чужди и далечни галактики. Те са онези, които творят настоящето, и единствено те са способни да влияят на бъдещето. Със своето интензивно излъчване те раздухват околния газ, често го сгъстяват и компресират, което води до появата на звездни ясли и раждането на нови поколения звезди и звездички. Те са така оригинални, че вместо мъничко и скучно бяло джудже, в каквото ще се превърнат след смъртта си повечето банални звездички - в края на живота си оставят след себе си истинска следа, следа необикновена и вълнуваща, и често пъти по-интересна, отколкото са били самите те приживе. Те живеят бързо и екстремно - колкото по-ярки и значими са те - толкова са по-нестабилни, през краткия си бурен живот те, чрез своя слънчев вятър, са способни да загубят маса, равна на стотици мънички прости звездици - но дори и това те едва ли забелязват. Те винаги умират млади, прахосвайки безогледно своето тяло и ресурси колкото повече наближават края, и израстват до невероятни размери точно преди последната завеса; и когато си идат - си отиват както подобава, с гръм и трясък, с истински спектакъл, наречен Свръхнова, който се вижда из всички кътчета на Вселената; и макар това тяхно последно представление да е така кратко - то все пак за няколко месеца заема централното място на Космическата сцена.

А после завесата се спуска, звездата я няма, тя е мъртва, ядрото се е превърнало в мъничка неутронна звезда или загадъчна черна дупка, там някъде далеч, вече невидима за окото, а външните слоеве, изхвърлени с невероятна скорост при експлозията, се разширяват постепенно из галактиката. А някъде в тях, из тези разширяващи се облаци газ, са и онези вещества, които преди не са съществували, които Вселената в своята необятна мъдрост не е сметнала за нужно да създаде при появата си. Вещества, които е способна да роди в недрата си единствено свръхновата в секундите на своята смърт. Вещества, които един ден ще достигнат някой затънтен ъгъл на звездния град, ще се смесят с тамошните облаци водород, и заедно с тези облаци ще образуват нова мъничка жълтеникава звезда, около която ще се формира планетна система, и на някоя от по-незначителните нейни планети, след много и дълги епохи, тези нови вещества ще се окажат ключови за появата на пихтиести създания, които ще считат себе си за разумни, които ще си въобразяват, че разбират Вселената и нейните тайни, и някои от които в своята безгранична наглост ще нарекат себе си звезди.

IM

Приятели мои, в ICQ-та, във Фейсбук,
IRC-та, инстант месинджър всякакъв друг,
всички, които на мен сте дали апрувал,
ако вие не бяхте - аз бих се страхувал,
че съм твърде особен и някак измислен,
че съм много излишен и доста безсмислен,
че усещам тъга, празнота и тревога,
че да съм като вас очевидно не мога,
но вашият брой ми дава надежда,
когато дългия списък разглеждам,
със стотици контакти, със хиляда почти -
да съм толкова сам - не е възможно, нали?

Мярка за всички неща

Охлювче малко, кротко след дъжд изпълзяло,
под крака на малко хлапе изхрущя.
Не защото хлапето не го бе видяло -
нарочно го стъпка, добре го видя,
но не за храна, охлюви то не ядеше,
не защото бе за него заплаха,
алергично към охлюви никак не беше,
нито беше от внезапна уплаха.
Всъщност съвсем без причина логична -
ами просто защото беше човек.

Охлювче клето, чуй участта си кармична!
След година, след две, след може би век,
щом се намериш в тяло човешко преминал -
на свой ред и ти ще тъпчеш и газиш,
и макар да не помниш живота отминал -
ти ще убиваш, ще мъчиш, ще мразиш,
но не в името на съдба по-поносима
или на живот по-щастлив и по-лек,
не защото причина изобщо ще има -
а просто защото ще бъдеш човек.

Паразити ООД

Преразпределяме несиметрично
съвсем несъществуващи блага,
и преуспяваме съвсем логично,
непроизвели копче досега.

Извличаме реални дивиденти
от въздуха, от нищото дори.
Успехът ни измерва се в проценти
а щастието мери се в пари.

В йерархията вярваме горещо
и всеки по-високо се стреми,
и нищото превръщаме във нещо,
а в нищо се превръщаме сами.

Ние

С изпити лица, с провиснали дрехи,
без устрем и блясък, без цел и успехи,
под очите със сенки, в душите умора,
без център, без фокус, без хъс, без опора,
без никакъв стимул, с животи безлични,
със погледи празни, сърца безразлични,
лишени от чувства, от смисъл, посока,
с амбиции ниски, но летва висока,
с умения много, и все непотребни,
със его огромно, мечти твърде дребни,
презирани често, обичани рядко,
наивни за дълго, щастливи за кратко,
намусени, мрачни, унили, убити,
откърмени с догми, с клишета пропити,
с увехнали лаври, със минало прашно,
без бъдеще време, без време сегашно,
сред стадо овце - бели, черни и сиви -
ние сме цветни, уродливи, красиви,
ние с теб сме звезди, не просто звездички,
с теб по-добри сме, по-добри сме от всички!