Охлювче малко, кротко след дъжд изпълзяло,
под крака на малко хлапе изхрущя.
Не защото хлапето не го бе видяло -
нарочно го стъпка, добре го видя,
но не за храна, охлюви то не ядеше,
не защото бе за него заплаха,
алергично към охлюви никак не беше,
нито беше от внезапна уплаха.
Всъщност съвсем без причина логична -
ами просто защото беше човек.
Охлювче клето, чуй участта си кармична!
След година, след две, след може би век,
щом се намериш в тяло човешко преминал -
на свой ред и ти ще тъпчеш и газиш,
и макар да не помниш живота отминал -
ти ще убиваш, ще мъчиш, ще мразиш,
но не в името на съдба по-поносима
или на живот по-щастлив и по-лек,
не защото причина изобщо ще има -
а просто защото ще бъдеш човек.
