Във Вселената има всякакви звезди, с различни размери, цвят, различна възраст и различна значимост. Малките, бледи и нищожни звездички са най-многобройни, милиарди и милиарди, спокойни и рутинни, те са незабележими дори когато са съвсем близо, дълги епохи светят със своята слаба червеникава светлинка, и изглежда сякаш ще надживеят дори края на времето.
Дори по-многобройни от тях са онези съвсем неуспели звезди, които понякога наричаме планети; те са така незначителни, така леки и студени, че никога не са успели да запалят в себе си термоядрения огън, и затова обичат да се въртят в орбита около истинските звезди, пленени от тяхната гравитация; непрестанно обикаляйки около тях, те светят единствено с отразената им светлина. Те са вечни, мъртвородени, те никога няма да живеят и няма да умрат, никога няма да се променят - освен ако, доближили се неразумно близо до своята звезда, не бъдат погълнати от нея. Истинските късметлии сред тези несбъднати звезди, планетите - са онези, които са имали шанса да бъдат пленени от чудовищната гравитация на нищожно малкото звезди-гиганти.
Тези гиганти са истинските герои в космическото представление, стотици пъти по-масивни, хиляди пъти по-големи, и милиони пъти по-ярки от звездното простолюдие, от червеникавите звездички-джуджета. Тяхната светлина е видима на огромни разстояния, понякога забележима дори от чужди и далечни галактики. Те са онези, които творят настоящето, и единствено те са способни да влияят на бъдещето. Със своето интензивно излъчване те раздухват околния газ, често го сгъстяват и компресират, което води до появата на звездни ясли и раждането на нови поколения звезди и звездички. Те са така оригинални, че вместо мъничко и скучно бяло джудже, в каквото ще се превърнат след смъртта си повечето банални звездички - в края на живота си оставят след себе си истинска следа, следа необикновена и вълнуваща, и често пъти по-интересна, отколкото са били самите те приживе. Те живеят бързо и екстремно - колкото по-ярки и значими са те - толкова са по-нестабилни, през краткия си бурен живот те, чрез своя слънчев вятър, са способни да загубят маса, равна на стотици мънички прости звездици - но дори и това те едва ли забелязват. Те винаги умират млади, прахосвайки безогледно своето тяло и ресурси колкото повече наближават края, и израстват до невероятни размери точно преди последната завеса; и когато си идат - си отиват както подобава, с гръм и трясък, с истински спектакъл, наречен Свръхнова, който се вижда из всички кътчета на Вселената; и макар това тяхно последно представление да е така кратко - то все пак за няколко месеца заема централното място на Космическата сцена.
А после завесата се спуска, звездата я няма, тя е мъртва, ядрото се е превърнало в мъничка неутронна звезда или загадъчна черна дупка, там някъде далеч, вече невидима за окото, а външните слоеве, изхвърлени с невероятна скорост при експлозията, се разширяват постепенно из галактиката. А някъде в тях, из тези разширяващи се облаци газ, са и онези вещества, които преди не са съществували, които Вселената в своята необятна мъдрост не е сметнала за нужно да създаде при появата си. Вещества, които е способна да роди в недрата си единствено свръхновата в секундите на своята смърт. Вещества, които един ден ще достигнат някой затънтен ъгъл на звездния град, ще се смесят с тамошните облаци водород, и заедно с тези облаци ще образуват нова мъничка жълтеникава звезда, около която ще се формира планетна система, и на някоя от по-незначителните нейни планети, след много и дълги епохи, тези нови вещества ще се окажат ключови за появата на пихтиести създания, които ще считат себе си за разумни, които ще си въобразяват, че разбират Вселената и нейните тайни, и някои от които в своята безгранична наглост ще нарекат себе си звезди.
