Осмомартенско

Ах да знаете само как сте ми писнали всички -
жени и мадами, мацки, каки и пички.
Повярвайте, честно, еднакви сте всички -
блондинки, брюнетки и рижи с лунички.

Не ми се става педал, не ща да бъда отшелник,
не ща и да съм пияндурник-безделник.
Женомразец не съм, от мен бройкаджия не става.
Ти кажи, нежни поле, какво друго остава?

На теб, химийо драга, мерси, че те има.
Макар малко да даваш, а повече взимаш.
И ти си от женски род, и ти си такава.
Спасяваш за миг, но по-кофти става.

А ти, моя жрицо, вълшебнице *ана,
любима за ден, в сърцето завинаги рана.
Идеал мой, със друга съвсем несравнима.
Ти ми еба майката днес, ти, моя любима.

На На.

Да ти кажа всичко без думи аз май че
съвсем не умея!
съвсем не умея!

Дариш ли ме с твойта усмивка ти знай, че
потъвам във нея!
потъвам във нея!

Пред мен са очите ти чудно засмени
и аз с тях се смея!
и аз с тях се смея!

Когато сме даже за миг разделени
за тебе копнея!
за тебе копнея!

Да спра да те губя ще имам ли сила
нима ще успея?
нима ще успея?

Разбери, че без теб, моя мила
не ща да живея!
не ща да живея!